Вървях по улиците сиви.

Не срещах никого, вървях все сам!

Вървях, препъвах се в промили.

Къде бях, даже не съм знал!

Усетих полъха на нещо чисто!

Какво е, откъде ли произлиза?

Не бе със сигурност от мен!

 Или кирливата ми ,мръсна риза..

Не е от тук, нали?

Ухае нещо свежо, чак е недостъпно!

По сивия паваж, дали?

Следите си остави ти ,във мокри стъпки!

Така те следвах - устремен!

Незнаен, непотребен и опорочен!

Така се запознах със теб,

Така ти не се запозна със мен!

Притихнал, пепеляв, сломен,

сега си сбирам перушините.

За да дочакам пак пореден ден,

А ти остана недокосната смокиня!