vega666 (Младен Мисана)
1671 14302
10 мая 2022 г., 13:49

Недосънуван 

  Поэзия
535 13 11

Сънувам този свят

и той навярно ме сънува.

Взаимен сън!

В снежинките на времето прокуден

забравям за калта библейска,

пророкувам,

че някой ден

с родилен вик ще се пробудя.

Долавям мириса на борове -

предчувствие

за тъмната гора,

която нощ изражда

от мириса натрапчив на смола.

На чистота мирише,

на опреснени сетива

и в огъня на своята душа изгарям.

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тук просто препрочитам и размишлявам...
    И аплодирам!...
  • Дължа голямата си благодарност на коментиралите този скромен стих:
    Миночка, Антоанета, Стойчо, Георги, Соларе /Руми/, Елка, Таня, Бояна, Довереница. Благодаря също и на всички оценили го и поставили го в Любими. Дълбоко съм трогнат от вниманието ви!

    Бъдете здрави, щастливи, креативни, а също и влюбени в живота!
  • Пророческо сънуване.Или пък подготовка
    отново за пътуване по пътя на живота..
    Началото е чисто (Че близо е до края.)
    Законите неписани.И вечността нетрайна...

    Благодаря за удоволствието...
  • Много хубаво стихотворение! Поздравления, Младене!
  • Хубав стих, както винаги!
  • Прекрасен стих! С предчувствие за пробуждане!
  • „в огъня на своята душа изгарям“
    Превеждаш през собственото ни Чистилище, Младене.Благодаря за поредната дълбочина на мисълта в поезия!
  • Хубаво. "Взаимен сън."
  • Огъня на душата пречиства!
  • Един пророкуван сън. Един пророкуван живот. И много размисли, които се зараждат в мен. Прекрасна образност, която го пресъздава. Благодаря за този стих.
  • Много силен стих, Младен, тук душата сякаш плаче и това което не сме успяли да изживеем, се опитваме да го сънуваме, а после дълбоко в себе си да надникнем и отново тъгата да ни покаже, колко неща сме пропуснали. Наслада беше да прочета още едно уникално стихотворение!
Предложения
: ??:??