10 may 2022, 13:49

Недосънуван

  Poesía
718 13 10

Сънувам този свят

и той навярно ме сънува.

Взаимен сън!

В снежинките на времето прокуден

забравям за калта библейска,

пророкувам,

че някой ден

с родилен вик ще се пробудя.

Долавям мириса на борове -

предчувствие

за тъмната гора,

която нощ изражда

от мириса натрапчив на смола.

На чистота мирише,

на опреснени сетива

и в огъня на своята душа изгарям.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тук просто препрочитам и размишлявам...
    И аплодирам!...
  • Дължа голямата си благодарност на коментиралите този скромен стих:
    Миночка, Антоанета, Стойчо, Георги, Соларе /Руми/, Елка, Таня, Бояна, Довереница. Благодаря също и на всички оценили го и поставили го в Любими. Дълбоко съм трогнат от вниманието ви!

    Бъдете здрави, щастливи, креативни, а също и влюбени в живота!
  • Пророческо сънуване.Или пък подготовка
    отново за пътуване по пътя на живота..
    Началото е чисто (Че близо е до края.)
    Законите неписани.И вечността нетрайна...

    Благодаря за удоволствието...
  • Много хубаво стихотворение! Поздравления, Младене!
  • Хубав стих, както винаги!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...