Сънувам този свят
и той навярно ме сънува.
Взаимен сън!
В снежинките на времето прокуден
забравям за калта библейска,
пророкувам,
че някой ден
с родилен вик ще се пробудя.
Долавям мириса на борове -
предчувствие
за тъмната гора,
която нощ изражда
от мириса натрапчив на смола.
На чистота мирише,
на опреснени сетива
и в огъня на своята душа изгарям.
© Младен Мисана All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
