Сънувам този свят
и той навярно ме сънува.
Взаимен сън!
В снежинките на времето прокуден
забравям за калта библейска,
пророкувам,
че някой ден
с родилен вик ще се пробудя.
Долавям мириса на борове -
предчувствие
за тъмната гора,
която нощ изражда
от мириса натрапчив на смола.
На чистота мирише,
на опреснени сетива
и в огъня на своята душа изгарям.
© Младен Мисана All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
