Недосънувано
НЕДОСЪНУВАНО
Да разкажа съня си не мога.
Не познавам тъй приказни думи,
чрез които и гняв, и тревога
се разпръскват – глогинки сред шума.
Но запомних случайния прилив
и пътеката с лунните лодки.
Колко дълго сме топли и живи –
нейде дебне смъртта като котка?
Върховете примамват далечни
и са твърде самотни и ледни.
Щe потънем в безкрайната вечност –
прелетели фотони над бездни.
И нататък сънят се размива,
а чертите ти губят контраста.
С любовта ти била съм щастлива,
но е кратичко земното щастие.
Остави ме да спя, да сънувам –
всяко сходство с реала ме плаши.
Нима дошла съм да се сбогувам
и да вярвам в нелепи миражи?
© Валентина Йотова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Не, Майсторе, научете се да четете - не ми стигат приказните думи, за да го разкажа, останал е само приливът и пътеката с лунните лодки.
Затова у мен възникват въпроси и ми се иска да продължа да сънувам. -
,,Да разкажа съня си не мога". Но после се прави опит да бъде разказан. Разказът се преплита с предсказания. Строфите се състоят от по две изречения, изградени от две двустишия, които нямат особена логическа връзка помежду си. Случайни приливи няма. Те се случват съвсем закономерно. Може да са неочаквани за незапознатите с ритмичността им. Аритмичен финал. "Нима дошла съм..." е ямб, препъва анапеста.
-
Валя!!! 👍
-
Красота!
-
“И нататък сънят се размива,
а чертите ти губят контраста.
С любовта ти била съм щастлива,
но е кратичко земното щастие.”
Много си харесах тази част.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
https://bg.sadaalomma.com/%D8%B3%D8%A8%D8%A8-%D8%A7%D9%84%D9%85%D8%AF-%D8%A7%D9%84%D8%B9%D8%A7%D8%B1%D8%B6-%D9%84%D9%84%D8%B3%D9%83%D9%88%D9%86-%D9%88%D8%A7%D9%84%D9%85%D8%AF-%D8%A7%D9%84%D9%84%D8%A7%D8%B2%D9%85/?utm_content=cmp-true