НЕДОСЪНУВАНО
Да разкажа съня си не мога.
Не познавам тъй приказни думи,
чрез които и гняв, и тревога
се разпръскват – глогинки сред шума.
Но запомних случайния прилив
и пътеката с лунните лодки.
Колко дълго сме топли и живи –
нейде дебне смъртта като котка?
Върховете примамват далечни
и са твърде самотни и ледни.
Щe потънем в безкрайната вечност – ...