Недовършена целувка остави, тръгайки си от града.
Плача в тъмнината, стена в самота.
Тръгна и отново съм сама,
тръгна и остави празнина.
Дните вече не са ясни и щастливи
като тръни на кактус - остри и бодливи,
пронизват ме ден след ден, когато теб те няма,
пронизват ме и издълбават яма.
Ангелите от небето всяка нощ ме посещават,
с топли думи се опитват да ме увещават,
но сърцето не поддава,
но не го и заслужава
да е далече все от теб,
макар да иска да е все до теб.
С пръски от сълзи ме пръскат ангелите във съня
и не мога аз да ги прогоня
и измъчват ме с красиви мигове,
превръщайките дни във векове.
Но болката остава
и тласка спомените към забрава.
Мечти горят в пожар от чувства,
в съзнанието въртят се неказани пророчества,
моментите замират във праха
и отлитат с на любовта духа.
Оставят ми отново болката от самотата
и сивотата във живота след липсата на красотата.
Но надеждата остави я моята душа,
макар и сълзите да не мога да пресуша.
Викът ми в тъмнинатата
пронизва празнотата.
Разрушава реалността
и прогонва сладостта.
Но кара ме да помъдрявам
и със сетни сили любовта си да защитавам!!!!