Jan 25, 2008, 12:32 AM

Недовършена целувка

  Poetry » Love
771 0 2
Недовършена целувка остави, тръгайки си от града.
Плача в тъмнината, стена в самота.
Тръгна и отново съм сама,
тръгна и остави празнина.
Дните вече не са ясни и щастливи
като тръни на кактус - остри и бодливи,
пронизват ме ден след ден, когато теб те няма,
пронизват ме и издълбават яма.
Ангелите от небето всяка нощ ме посещават,
с топли думи се опитват да ме увещават,
но сърцето не поддава,
но не го и заслужава
да е далече все от теб,
макар да иска да е все до теб.
С пръски от сълзи ме пръскат ангелите във съня
и не мога аз да ги прогоня
и измъчват ме с красиви мигове,
превръщайките дни във векове.
Но болката остава
и тласка спомените към забрава.
Мечти горят в пожар от чувства,
в съзнанието въртят се неказани пророчества,
моментите замират във праха
и отлитат с на любовта духа.
Оставят ми отново болката от самотата
и сивотата във живота след липсата на красотата.
Но надеждата остави я моята душа,
макар и сълзите да не мога да пресуша.
Викът ми в тъмнинатата
пронизва празнотата.
Разрушава реалността
и прогонва сладостта.
Но кара ме да помъдрявам
и със сетни сили любовта си да защитавам!!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роси Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...