Недовършена мечта
Недовършена мечта
Мразя когато съм сама, в душата ми вали.
А навън е слънчево и реят се птици,
облаци бели кичат небето.
Летят хвърчила в небесата,
а мен ме обгръща мъглата, разкъсва се
в мене сърцето. Ранено кърви и не спира,
а светло е вънка небето.
Гледам, прелита хвърчило...
А в мене така се е свило, не мога да пусна
хвърчило...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дани Панайотова Все права защищены
