Sep 28, 2010, 2:27 PM

Недовършена мечта

  Poetry » Other
635 0 3

Недовършена мечта

Мразя когато съм сама, в душата ми вали.           

А навън е слънчево и реят се птици,           

облаци бели кичат небето.

                                                       Летят хвърчила в небесата,     

а мен ме обгръща мъглата, разкъсва се

в мене сърцето. Ранено кърви и не спира,

а светло е вънка небето.

Гледам, прелита хвърчило...

А в мене така се е свило, не мога да пусна

хвърчило...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дани Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...