Недовършена мечта
Недовършена мечта
Мразя когато съм сама, в душата ми вали.
А навън е слънчево и реят се птици,
облаци бели кичат небето.
Летят хвърчила в небесата,
а мен ме обгръща мъглата, разкъсва се
в мене сърцето. Ранено кърви и не спира,
а светло е вънка небето.
Гледам, прелита хвърчило...
А в мене така се е свило, не мога да пусна
хвърчило...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дани Панайотова Всички права запазени
