22 нояб. 2018 г., 07:22

Недовършени сме, Боже! 

  Поэзия
548 2 32

Недовършени сме, Боже!

Нещо още трябва да ни сложиш!

Да можем да говорим ясно,

да имаме връзки най-прекрасни.

Да можем, искам, рани да лекуваме.

Че сме щастливи днес защо да се преструваме?

Аз знам, че всеки има нужди и желания!

Живот без нужди искам, но пълен с мечтания!

Да имаме сили да ги реализираме!

Да не ни минава през ума, някого да презираме!

Да се чувстваме тук у дома си!

Да се завърнат всички

и да се радват на труда си!

Не искам да ми даваш очила! 

Дай на всички ни крила!

 

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, Валя и Кате! Но, ако не идва от вътре, Дано не помага.
  • Поздравления за хубавия стих, Маргарита!
  • Хубава молитва си създала. Много райско изглежда всичко. Само можем да викаме “дано“.
  • Няма сърдене! В никакъв случай! В момента съм на такава вълна. 😆 Днес пуснах в проза „ Очи”. Сигурно ще ти е интересно. Надявам се да го коментираш.
  • Маргарита,коментарът ми беше малко предизвикателен за да предизвика чудесен диалог по тази интересна философска тема.Благодаря че се включи и изрази възгледите си по този обстоен начин.Без сърдене.
    Желая ти светли мисли в черното тридневие!
  • Не мисля, Гавраил. Ще имаме различни мечти. Пътя до тях ще е различен, защото уменията ще са различни. Просто, ще сме освободени от тегобите на нуждата и лошите отношения. Това, да мразиш, завиждаш, подлееш, изцежда духовната ти енергия! А, без нея не можеш да мечтаеш! Когато не си принуден да харчиш цялото си време, сили и креативност за базови нужди, ще ги насочиш към реализиране на мечтите! Не е ли така?
  • Маргарита,разбирам искреното ти желание да бъдем съвършени но няма ли да бъдем прекалено еднакви.Свят без кусури няма ли да бъде прекалено едноцветен.Коментирам с несъвършеното си подсъзнание.
    Шега!Поздравление!
  • 😉
  • За Бога, Марго. Кой не греши? Нямам предвид хората, а Изкусителката на човешкия род, тя действа чрез хората, но не е човек. Злото и човекът не са идентични. Хората са добри по природа, само не трябва да слушаме змията. Тя винаги ще намери оправдание за злото, което причинява. "Силата, която зло желае, а..." и т.н. Понякога и зло желае, и зло причинява, ако й се поддадем. Понеже сме "недовършени" според заглавието ти, не трябва да прибягваме до нея, защото може да ни "довърши" в другия смисъл /да ни убие духовно/ и после цял живот да молим за "поправяне". Да не се фиксираме върху "довършването", и то ще се получи, въпреки усилията на змията. Хепи енд!
  • Радвам се, че ме разбираш, Лини! И, Мария, азжсъщо греша! Но се опитвам да не го правя. Грешките ми не са от злоба, или алчност, но ги имам.
  • Когато Молбите идват от сърцето и душата, Марго, Бог никога не оставя равнодушен! Знам какво е твоето " Това не е за пръв път!"
  • Марго, Иисус със саможертвата си ни е опростил първородния грях, но ние продължаваме да грешим. Александър, не само Светото Кръщение е важно, важен е и животът след това. То е само първата стъпка по дългия път на християнина. Има възходи и провали, трудно е. Но трябва да подражаваме на Христос, а не на змията, която, след като изкушила Ева, казала: "Направих го в името на Кулинарията", и намигнала. Усмивка.
  • Аъгласна аъм с Мария. Увредени сме. И, понеже всеки сам трябва да пожелае за себе си да бъде „поправен”, може би за това молбите ми за всички остават неизпълнени, а моите лични се изпълняват. Не знам. Но, аз не мога да съм щастлива сред нещастни и са това се моля за тях. Вчера, например, беше изпълнена моя лична молба. Помолих в понеделник и вчера беше факт. Това не е за пръв път! 😆
  • Маргарита,
    Има процедура, която трябва да се изпълни. Ако не си приела Исус Христос за твой спасител със спасителна молитва, не си получила водно кръщение, и не си получила кръщение със Святия Дух, не е възможно тръгнеш във всички благословии и в новия човек, който ти е даден, и който е перфектен в Христа. Защото в духовния свят се случват множество неща, когато се кръстиш.
    "И така, ако някой е в Христос, той е ново създание; старите неща умряха, виж, всички неща са нови! (2 Кор 5:17)"
    Обновлението на ума на човек за наследството му в Христа, в повечето случаи които съм наблюдавал води до драматична промяна в характера му включваща отпадане на ВСИЧКИ вредни навици, поведения, неправилни вярвания за себе си и света, а също последват изцерения на болести, от които е беледувал човека.
  • Това е някакво дежавю, защото този разговор вече съм го водила. Били сме безсмъртни, но сме допуснали грехът да ни увреди, затова не сме съвършени. И сега само си подмятаме опорни точки, за да се оправдаем. Усмивка. Само някой да не си помисли, че към Библията добавям еретичната хипотеза, че Райската градина, с Дървото на познанието е била всъщност библиотека, в която недобросъвестните и любопитни читатели Адам и Ева са прочели нещо забранено за лаици и са го използвали за цели, неприсъщи на предназначението му. Допускане не особено странно, като се има предвид човешката природа и склонността ни от открития да правим смъртоносни оръжия и да се самоизтребваме.
  • Оказва се, че има. Или, нещо да отнеме? Несъвършенствата ни... 😆
  • В Ефисяни 2:10 е написано:
    "Защото сме Негово творение (шедъовър,майсторски изработена творба) , създадено в Христос Иисус за добри дела, които Бог предварително е наредил, за да ходим в тях. "
    Или с други думи - ние сме създадени като творба с възможно максимална грижа към всеки детайл от Създателя на вселената и физически/спиритуално е невъзможно да бъде създадено нещо по-добро от това което сме.
    Отделно в Битие 1:26 е написано:
    "И Бог каза: Да създадем човека#Адам, т.е. взет от земята; от евр.: адама — почва# по Нашия образ, по Наше подобие! "
    Господ съвзем буквално е създал човека по свой образ и подобие, което по дефиниция значи перфектно. А перфектно в очите на създателя на света значи, че няма какво повече да се добави.
  • Не крилата са важни, а волята, която ги направлява. И Луцифер е имал крила и виж какво е станало. На Царя на завистта всичко му се свиди. Дори и чуждите недостатъци. А ти продължаваш да "искаш". Звучи ми като поръчка в ресторант. Извинявай, че не се удържах да ти опонирам, спирам. Ти си ми умница и те уважавам безкрайно.
  • Мария, има го заложено това в стиха. За това поисках крила, да се издигнем всички над нуждите и да полетим към мечтите. Ако нуждите не ни притискат към земята, ако лошите ни отношения не обемаха цялото ни внимание, щяхме да мечтаем за красиви неща и щяхме да ги постигаме. За това поисках не очила, а крила. Защо да се правим, че не виждаме проблемите? Пък и за да лети безопасно ни трябва ясен поглед. Благодаря и на теб, Влади, че прочете. Поздрави!
  • Не знам с какво съм те объркала. Аз прочетох стихотворението ти така: Недовършени сме, Боже, сложи ни ябълката в устата, ние ще чакаме зяпнали отдолу. Проясни ни мислите, защото неясната мисъл ражда неясен говор. Искаме само каймака, но не и трудностите на една връзка. Тялото за нас е самоцел и праведният Йов е глупак, че не е похулил Бог. За нас не е важно как се чувстваме, а как изглеждаме, затова се преструваме на щастливи. Защо казваш, че раят на земята е непостижим, искаме го тук и сега. Ако нямам нужди, за какво ще си мечтая? Искам да реализирам и нереалистичните си мечти. Ако си имаме всичко, няма да презираме тия, дето нямат. Да сме пророци в родината си, пак сме зяпнали за ябълката. Ако всички имаха крила, за какво щяха да си мечтаят, сигурно за очила. Но това е моят прочит. Усмивка.
  • Много хубаво поетично послание! Дано Господ те чуе, Марги и "поправи" душевните ни недъзите....
  • Не си ме обидила. Обърка ме. Наистина, не съм влагала ирония. Ще ми повярваш ли, че молбите ми в личен план се изпълняват? Но, когато става дума за множествено число... може би трябва повече време, или повече хора със същата молба. Не знам. Поздрав, Мария! Усмихвай се! 😆
  • Марго, ако съм те обидила, извинявай. Има ирония в стихотворението ти, дори и да не си я влагала целенасочено. Мислиш ли, че на Бог трябва да се вика: "Искам!", "Дай!" и той ще чуе? Явно много сме му сърдити за това, което сме, остава да навлечем рогата и да по/д/ведем и други да го развенчават. Дяволът трябва да се развенчава, а не Бог. Беше ми смешно и продължава да ми е смешно, не съм цъфнала и вързала, и пак ми е смешно. И през ум не ми минава да удрям Бог с тоягата по главата и да викам "Дай!". Мила Марго, стихотворението ти е прекрасно като послание и с чиста съвест съм го оценила с петица и няма и капка ирония в това, което казвам. Радвам ти се най-искрено и чета с интерес.
  • Добро утро, Мария, Доче и Иржи! 😆 не знам с какво съм те разсмяла, Мария, но няма лошо! Смей се! Доче, мила! Не искам лесно, а смислено! Да не се налага никому да живее като Сизиф! Иржи, винаги се обръщам към Бог, защото, за разлика от нашите институции, той чува и откликва. Благодаея ви момичета!
  • Добре,че към Бог се обръщаш,Наде,защото той всичко може да осъществи,стига да прецени,че заслужаваме...В ранния ми период и аз бях написала един стих"Разговор с извънземно" и исках много неща,но вероятно и адресанта беше погрешен,а и твоите мечти са по-социални,моите бяха по-....абе ,не бяха толкова лоши!
  • С едни розови очила ще ти е по-лесно...
  • Разсмя ме, Марго. Поздравления за стихотворението.
  • Благодаря ви, Свети и Веси! Още сега ще потърся твоето, Свети!
  • Дай, Боже, амин!
  • Споделям напълно- в моето стихче "Ако всеки" !
    Пожелавам ти да привлечеш положителната енергия!
  • Амин! Тогава светът ни ще е Рай!
  • От твоята уста( ръка), в Божиите уши( очи) ,Марги! Амин!
Предложения
: ??:??