goblenka (Маргарита Ангелова)
79 463

22 nov 2018, 7:22

Недовършени сме, Боже!

Poesía

782 2 31

Нещо още трябва да ни сложиш!

Да можем да говорим ясно,

да имаме връзки най-прекрасни.

Да можем, искам, рани да лекуваме.

Че сме щастливи днес защо да се преструваме?

Аз знам, че всеки има нужди и желания!

Живот без нужди искам, но пълен с мечтания!

Да имаме сили да ги реализираме!

Да не ни минава през ума, някого да презираме!

Да се чувстваме тук у дома си!

Да се завърнат всички

и да се радват на труда си!

Не искам да ми даваш очила!

Дай на всички ни крила!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

goblenka (Маргарита Ангелова)

Благодаря ви, Валя и Кате! Но, ако не идва от вътре, Дано не помага.

2018-11-25T15:15:28+02:00
Izumrudkata (Катя)

Поздравления за хубавия стих, Маргарита!

2018-11-25T14:46:27+02:00
valya_official (Valya Тodorova)

Хубава молитва си създала. Много райско изглежда всичко. Само можем да викаме “дано“.

2018-11-25T12:01:08+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Няма сърдене! В никакъв случай! В момента съм на такава вълна. 😆 Днес пуснах в проза „ Очи”. Сигурно ще ти е интересно. Надявам се да го коментираш.

2018-11-25T07:20:51+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Маргарита,коментарът ми беше малко предизвикателен за да предизвика чудесен диалог по тази интересна философска тема.Благодаря че се включи и изрази възгледите си по този обстоен начин.Без сърдене.
Желая ти светли мисли в черното тридневие!

2018-11-25T06:55:23+02:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0