22.11.2018 г., 7:22

Недовършени сме, Боже!

776 2 31

Недовършени сме, Боже!

Нещо още трябва да ни сложиш!

Да можем да говорим ясно,

да имаме връзки най-прекрасни.

Да можем, искам, рани да лекуваме.

Че сме щастливи днес защо да се преструваме?

Аз знам, че всеки има нужди и желания!

Живот без нужди искам, но пълен с мечтания!

Да имаме сили да ги реализираме!

Да не ни минава през ума, някого да презираме!

Да се чувстваме тук у дома си!

Да се завърнат всички

и да се радват на труда си!

Не искам да ми даваш очила! 

Дай на всички ни крила!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Валя и Кате! Но, ако не идва от вътре, Дано не помага.
  • Поздравления за хубавия стих, Маргарита!
  • Хубава молитва си създала. Много райско изглежда всичко. Само можем да викаме “дано“.
  • Няма сърдене! В никакъв случай! В момента съм на такава вълна. 😆 Днес пуснах в проза „ Очи”. Сигурно ще ти е интересно. Надявам се да го коментираш.
  • Маргарита,коментарът ми беше малко предизвикателен за да предизвика чудесен диалог по тази интересна философска тема.Благодаря че се включи и изрази възгледите си по този обстоен начин.Без сърдене.
    Желая ти светли мисли в черното тридневие!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...