17 окт. 2018 г., 09:45

Недовършено

686 1 1

Затвори очи.

Там си.

Там, където искаш да бъдеш.

На безопасно място.

Далеч от хората.

Само ти и самотата.

Знам, че я презираш.

Знам, че всеки ден вътрешно умираш

от тежестта на несбъднатите мечти.

Безцелно ти се луташ.

И спъваш се по стръмни стъпала

в търсене на любовта.

Но някак си невинно изглежда всичко това.

Толкова детинско е  да вярваш в любовта.

Но ти си такава,

лесно ранима и трудно преодолима.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...