17 окт. 2018 г., 09:45

Недовършено

679 1 1

Затвори очи.

Там си.

Там, където искаш да бъдеш.

На безопасно място.

Далеч от хората.

Само ти и самотата.

Знам, че я презираш.

Знам, че всеки ден вътрешно умираш

от тежестта на несбъднатите мечти.

Безцелно ти се луташ.

И спъваш се по стръмни стъпала

в търсене на любовта.

Но някак си невинно изглежда всичко това.

Толкова детинско е  да вярваш в любовта.

Но ти си такава,

лесно ранима и трудно преодолима.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...