17 окт. 2018 г., 09:45

Недовършено

684 1 1

Затвори очи.

Там си.

Там, където искаш да бъдеш.

На безопасно място.

Далеч от хората.

Само ти и самотата.

Знам, че я презираш.

Знам, че всеки ден вътрешно умираш

от тежестта на несбъднатите мечти.

Безцелно ти се луташ.

И спъваш се по стръмни стъпала

в търсене на любовта.

Но някак си невинно изглежда всичко това.

Толкова детинско е  да вярваш в любовта.

Но ти си такава,

лесно ранима и трудно преодолима.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...