17.10.2018 г., 9:45

Недовършено

682 1 1

Затвори очи.

Там си.

Там, където искаш да бъдеш.

На безопасно място.

Далеч от хората.

Само ти и самотата.

Знам, че я презираш.

Знам, че всеки ден вътрешно умираш

от тежестта на несбъднатите мечти.

Безцелно ти се луташ.

И спъваш се по стръмни стъпала

в търсене на любовта.

Но някак си невинно изглежда всичко това.

Толкова детинско е  да вярваш в любовта.

Но ти си такава,

лесно ранима и трудно преодолима.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...