Oct 17, 2018, 9:45 AM

Недовършено

  Poetry » Love
678 1 1

Затвори очи.

Там си.

Там, където искаш да бъдеш.

На безопасно място.

Далеч от хората.

Само ти и самотата.

Знам, че я презираш.

Знам, че всеки ден вътрешно умираш

от тежестта на несбъднатите мечти.

Безцелно ти се луташ.

И спъваш се по стръмни стъпала

в търсене на любовта.

Но някак си невинно изглежда всичко това.

Толкова детинско е  да вярваш в любовта.

Но ти си такава,

лесно ранима и трудно преодолима.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...