Ангар (Ангел Чортов)
795 1871
7 мая 2007 г., 15:52

Недовършено стихотворение 

  Поэзия
825 0 12

Тя беше прелестна жена.

Такива - времето показва,

на поколение една, и то

във милионен град - се раждат!


Не беше филмова звезда,

нито от спорта бе позната.

Не беше с титли, с имена -

а сервитьорка в столовата.


Тя за кралица, може би,

не бе безукорно красива,

но ни пленяваше с това,

че беше винаги щастлива.


Да устрои  добра шега,

със ясен глас да се засмее,

да бъде мила и добра -

бе тъй естествено за нея!


Колегите ми - до един,

мъже нахакани и смели,

ни време жалеха, ни труд,

с надеждата да я спечелят.


Но не успяха. А защо -

аз имам вярно обяснение:

на всяка логика на зло,

тя беше влюбена във мене!


Обикнах я. Тя ме плени,

във срещи явни или тайни,

наред със другите черти,

с безкрайната си всеотдайност!


Докрай пред мене се разкри,

и без кокетство и преструвки,

със много щедрост ми дари

любов и нежност, и целувки.


Но аз поех по своя път,

а тя остана, не замина.

Аз се завръщах в този град

най-много по веднъж в годината.


Тя има вече дом. И син.

Синът на мене не прилича.

Но срещнем ли се, със очи

ми казва: "- Още те обичам!"


И моето сърце, и то

нетърпеливо затуптява,

защото истинска любов

не гасне и не се забравя.


Говорим всякакви неща.

Но по въпроса за жените,

тя има във предвид единствено

работещите в столовите.


Разпитва ме за всички тях,

без да прикрие, че ревнува:

и те ли са добри към мен,

обичат ли да се шегуват?


И грейва всеки път като

прашинка, в слънчев лъч огряна,

когато, честно и с любов,

отвръщам: "- Като тебе няма!"


А пък на другите жени

тя безкомпромисно отрича

възможността да са добри

и правото да са обичани!


Така животът си върви.

Не знам кога и как ще свърши.

Затуй, приятелко, прости,

че този стих не е довършен!

© Ангел Чортов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??