(из цикъла "Вицове в рими")

Когато бях на двадесет и пет,
бях строен и красив, като атлет
от славната античност на Елада.
Бушуваха хормоните ми млади
и затова, без чувство за вина
ухажвах всяка хубава жена.

Така веднъж на маса във "Варшава"
видях една красавица. Такава,
повярвайте ми, даже Холивуд
би сътворил навярно с много труд.

От своите успехи сред жените
макар разглезен, приближих с нескрито
вълнение към нея и попитах:
"Какво ще пиеш?". Трепна и сърдито
с досада ме погледна, след което
в очите ù усмивчица засвети
и задоволство, някак ми се стори.
Че е така, когато проговори,
се убедих. С усмивка каза: "С тебе
ще пия кола... с хапче антибебе..."