6 дек. 2010 г., 07:08

Недъзите на този век

878 0 14

Как силно искам да пропусна

недъзите на този век

и преродя се в нива пуста

през идния, във бял човек.

 

И да започна отначало,

върху основи от базалт,

градеж на дом в зелено-бяло,

без наркотици и хазарт.

 

Защото няма днеска воля,

висока цел, стремеж, мечти.

Върви страната ни раздолна

по коловозните черти.

 

А те в опасното ни водят,

надолу, в придошла река.

И няма никому угода,

и мъртъв стих затуй редя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии


  • Много ме кефи начина ти на писане .
    Изключително образен и изчистен от ненужни думи .
    Някой ден може и аз да се науча. :D
  • Не е мъртъв стиха ти...Чудесен е!
  • Не знаем какъв е бил замисъла на Сътворението,но Твореца е създал всичко...и правото на всеки да направи своя избор какъв да бъде и как да живее!И май ние поетите сме тези,които страдаме от чернилката и грозотата..И мечтите ни да живеем в един по-красив и чист Дом са святи и пречистват душите ни!
  • Поздрав!
  • С поздрав!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...