Недъзите на този век
Как силно искам да пропусна
недъзите на този век
и преродя се в нива пуста
през идния, във бял човек.
И да започна отначало,
върху основи от базалт,
градеж на дом в зелено-бяло,
без наркотици и хазарт.
Защото няма днеска воля,
висока цел, стремеж, мечти.
Върви страната ни раздолна
по коловозните черти.
А те в опасното ни водят,
надолу, в придошла река.
И няма никому угода,
и мъртъв стих затуй редя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
