Dec 6, 2010, 7:08 AM

Недъзите на този век

  Poetry » Civic
876 0 14

Как силно искам да пропусна

недъзите на този век

и преродя се в нива пуста

през идния, във бял човек.

 

И да започна отначало,

върху основи от базалт,

градеж на дом в зелено-бяло,

без наркотици и хазарт.

 

Защото няма днеска воля,

висока цел, стремеж, мечти.

Върви страната ни раздолна

по коловозните черти.

 

А те в опасното ни водят,

надолу, в придошла река.

И няма никому угода,

и мъртъв стих затуй редя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments


  • Много ме кефи начина ти на писане .
    Изключително образен и изчистен от ненужни думи .
    Някой ден може и аз да се науча. :D
  • Не е мъртъв стиха ти...Чудесен е!
  • Не знаем какъв е бил замисъла на Сътворението,но Твореца е създал всичко...и правото на всеки да направи своя избор какъв да бъде и как да живее!И май ние поетите сме тези,които страдаме от чернилката и грозотата..И мечтите ни да живеем в един по-красив и чист Дом са святи и пречистват душите ни!
  • Поздрав!
  • С поздрав!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...