Тъжен е светът,
плувнал в самота.
Слънцето, дъждът,
бледата дъга.
Сгушено мълчат,
готвещи борба,
да я поведат трябва,
но кога?
Глухо ще измрат,
ако все така,
подлият човек
иска чудеса -
бърза и брои,
тъпчейки с крака
крехките следи
на природата.
19.11.2009г.
© Ангелина Кънчева Все права защищены