В мен има един друг свят,
Но ти не знаеш за него.
В мен има един друг човек,
Но ти не знаеш за него.
Понякога нещо става с мен
И се превръщам точно в Него.
Тогава съм сам със себе си,
Сам със него - а той не е никак приятен.
На пръв поглед отблъскващ,
В мечтите на другите - неприсъстващ.
Нежеланият събеседник, със сърце студено като ледник.
Тогава на мен не ми пука за нищо,
Тогава към мен всяко внимание е излишно.
И сякаш ми допада да бъде такъв,
И сякаш съм си пак аз, със мойта си кръв.
Но намира ли се някой да скъса веригите ?!
Намира ли се някой да сложи края на "Него" и интригите?!
Намира ли се някой да ме обича тъй силно,
Че да успее да стопи ледът, сковал ме тъй обилно?!
Отговорът е един... по-скоро една,
Да, това е любовта!
Тя е вътре в мен и топли сърцето,
Сърцето, дето от лед бе обвзето!...
И тя ме поглежда в очите и ето,
Отново затуптява, живо сърцето!!