28.03.2013 г., 12:42

Него

487 0 0

В мен има един друг свят,
Но ти не знаеш за него.
В мен има един друг човек,
Но ти не знаеш за него.
Понякога нещо става с мен
И се превръщам точно в Него.
Тогава съм сам със себе си,
Сам със него - а той не е никак приятен.
На пръв поглед отблъскващ,
В мечтите на другите - неприсъстващ.
Нежеланият събеседник, със сърце студено като ледник.
Тогава на мен не ми пука за нищо,
Тогава към мен всяко внимание е излишно.
И сякаш ми допада да бъде такъв,
И сякаш съм си пак аз, със мойта си кръв.
Но намира ли се някой да скъса веригите ?!
Намира ли се някой да сложи края на "Него" и интригите?!
Намира ли се някой да ме обича тъй силно,
Че да успее да стопи ледът, сковал ме тъй обилно?!
Отговорът е един... по-скоро една,
Да, това е любовта!
Тя е вътре в мен и топли сърцето,
Сърцето, дето от лед бе обвзето!...
И тя ме поглежда в очите и ето,
Отново затуптява, живо сърцето!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...