Неговото име
Верността ме стяга със окови,
любовта в присъда се превръща,
а у мен бушуват чувства нови,
дръзка мисъл нощем ме прегръща.
Искам твоето сърце да имам,
мислите ти искам да владея,
искам те до мен да си, безимен,
редно или не - с теб да се слея...
***
Вярвай ми, безумно аз желая
леглото ми в нощта да споделиш,
а после да изчезнеш във безкрая...
Далеч избягай, за да се спасиш.
Избягай, скрий се, тръгвай, изчезни,
моля те, недей, до мен не спирай
и назад не гледай, забрави,
разумът пред чувството избирай.
***
Венчален пръстен имам на ръката.
Любящото сърце на друг обрекох,
а прималяла те посрещам на вратата,
днес аз от всичко свято се отрекох.
Искрена със него как да бъда -
мислите ми си обсебил ти,
истината смъртна е присъда,
разрушаваща и обич, и мечти.
***
Вълните се разбиват в цветни пръски,
лъчите слънчеви те галят вместо мен,
а аз от тебе поглед не откъсвам,
далеч от всички други в този ден...
Излива се проливен дъжд, накрая
моят грях навярно да отмие...
И някак си ще спра да те желая...
Ръми дъждът и сълзите ще скрие.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Самота Самотна Все права защищены
