Неистово...

30 июл. 2008 г., 07:56

Поэзия

881 0 21

Всеки ден
неистово чакам сумрака
(не защото тогава
всички котки са сиви).
В цветно се преобразява
душата ми.
И ми е друго...
По върховете на пръстите
мракът сякаш опъва,
най-чувствителните мембрани.
Аз го докосвам,
а той ме прегръща. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Неистово...

Искате да прочетете повече?

Предложения