Всеки ден
неистово чакам сумрака
(не защото тогава
всички котки са сиви).
В цветно се преобразява
душата ми.
И ми е друго...
По върховете на пръстите
мракът сякаш опъва,
най-чувствителните мембрани.
Аз го докосвам,
а той ме прегръща. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.