Неистово...
Всеки ден
неистово чакам сумрака
(не защото тогава
всички котки са сиви).
В цветно се преобразява
душата ми.
И ми е друго...
По върховете на пръстите
мракът сякаш опъва,
най-чувствителните мембрани.
Аз го докосвам,
а той ме прегръща.
(какво беше забрана...?)
И... ставам си същата.
Очите ми -
есен и хризантеми,
в моята нощ...
Утешена.
***
А сивите котки
са дневно творение.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Василева Все права защищены
