30.07.2008 г., 7:56 ч.

Неистово... 

  Поезия
855 0 21

Всеки ден

неистово чакам сумрака

(не защото тогава

всички котки са сиви).

В цветно се преобразява

душата ми.

И ми е друго...

По върховете на пръстите

мракът сякаш опъва,

най-чувствителните мембрани.

Аз го докосвам,

а той ме прегръща.

(какво беше забрана...?)

И... ставам си същата.

Очите ми -

есен и хризантеми,

в моята нощ...

Утешена.

***

А сивите котки

са дневно творение.

 

 

 

 

 

© Маргарита Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??