враната (Маргарита Василева)
156 5525
Jul 30, 2008, 7:56 AM

Неистово... 

  Poetry
891 0 21
Всеки ден
неистово чакам сумрака
(не защото тогава
всички котки са сиви).
В цветно се преобразява
душата ми.
И ми е друго...
По върховете на пръстите
мракът сякаш опъва,
най-чувствителните мембрани.
Аз го докосвам,
а той ме прегръща. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Василева All rights reserved.

Random works
: ??:??