Всеки ден
неистово чакам сумрака
(не защото тогава
всички котки са сиви).
В цветно се преобразява
душата ми.
И ми е друго...
По върховете на пръстите
мракът сякаш опъва,
най-чувствителните мембрани.
Аз го докосвам,
а той ме прегръща.
(какво беше забрана...?)
И... ставам си същата.
Очите ми -
есен и хризантеми,
в моята нощ...
Утешена.
***
А сивите котки
са дневно творение.
© Маргарита Василева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
