Ranrozar (Стойчо Станев)
635 19233
22 нояб. 2023 г., 07:48

Неизбежна пощада 

  Поэзия » Другая
249 7 12

.    

               В памет на Йордан Радичков 

 

Ако продължава все така 

пролетта да закъснява,

ще сънувам топла река, 

подобно щъркел изоставен. 

 

Нали сте виждали летни ята 

да кръжат преди ранна есен?

Преди на юг да се устремят:

един от тях е вече грешен...

 

Изоставен, с пречупено крило,

той знае, че на смърт е обречен.

Било е вече, каквото е било...

Късно е за нова пролетна среща.

 

Потърси ли някъде подслон –

може да попадне на хищник.

Дори  полусънен вихрогон

на пристъпи с него подтичва.

 

Природата пише строг закон:

и е безмилостна, без изненада!

Вятър пее върху снежен склон...

Смъртта е неизбежна пощада.

 

 

 

© Стойчо Станев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за коментара и оценката, г-жо Мазлум!🙏
  • Да, смъртта е неумолима предопределеност за всяко дишащо същество. Вероятно и в начина, по който я приемаме и посрещаме, също може да има красота, дори и величие, ако сме осъзнали себе си като част от безсмъртната цялост на Вселената.
  • Благодаря за коментарите и оценките, Ники,Юри и Младен!🙏🤗🤫
  • "Смъртта е неизбежна пощада."

    Намерил си максимално точният финал на прекрасния си стих, Стойчо. Поздравление!
  • Хубаво казано!
  • Много образно!
    Чудесно посвещение, Стойчо!
  • Благодаря за коментарите и оценките,Бела,Миночка,Жени,Валя, Георги и Дани!
    Йордан Радичков има разказ за подобен случай с ранен щъркел.От разказа навява тъгата на обречените...
  • Още заглавието заявява известен драматизъм! Силен финал, но отразяващ реалността! Поздравления, Стойчо!
  • Силно.
    Поздравявам те.
  • Така е, Стойчо.
  • Много образно и живо!
  • Страхотен, пронизващ съзнанието стих, Стойчо!
Предложения
: ??:??