Неизбежна пощада
.
В памет на Йордан Радичков
Ако продължава все така
пролетта да закъснява,
ще сънувам топла река,
подобно щъркел изоставен.
Нали сте виждали летни ята
да кръжат преди ранна есен?
Преди на юг да се устремят:
един от тях е вече грешен...
Изоставен, с пречупено крило,
той знае, че на смърт е обречен.
Било е вече, каквото е било...
Късно е за нова пролетна среща.
Потърси ли някъде подслон –
може да попадне на хищник.
Дори полусънен вихрогон
на пристъпи с него подтичва.
Природата пише строг закон:
и е безмилостна, без изненада!
Вятър пее върху снежен склон...
Смъртта е неизбежна пощада.
© Стойчо Станев All rights reserved.
