12 мая 2004 г., 18:24

Неизбежно

Поэзия

1.8K 0 7

Неизбежно

Обратно на земята,
но дали
ще можем да забравим
безумния копнеж от снощи.
Обичам те. А ти?
Защо най-после не докоснеш
с поглед, с мисъл
чувствата ми...
Защо най-после не признаеш,
а лъжеш себе си...
Бъди до мен напук на всичко,
за да търсим заедно мечтите си.
О, любовта, тя ни дава смисълът.
Не ме отпращай...
Обичай ме...
Както снощи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

estel (антония)

Радо, заинтригува ме!!!Кажи ми твоята гледна точка за писането.Все пак аз едва ли съм критерий за това кога човек може да пише.Моите писания са аматьорски!

2004-05-14T16:17:27+03:00
suffer_angelus (Иван Атанасов)

Радо, викай ми както искаш. Ако искаш Джон, Джонатан, Ванка, Иван, Suffer, Simba - на всичките отговарям .

2004-05-13T19:49:07+03:00
estel (антония)

Радвам се че ти харесва,защото е изживяно.Все повече се убеждавам че човек може да пише само, когато е нещастен.

2004-05-13T15:38:58+03:00
hixxtam (Найден Найденов)

Много добро попадение!
Поздравления!
ПП Не зная кой слага тези ниски оценки, но според мен това стихче заслужава най визоката оценка - 6.

2004-05-13T09:58:47+03:00
estel (антония)

Благодаря ви!

2004-05-13T09:52:09+03:00