12 may 2004, 18:24

Неизбежно

  Poesía
1.8K 0 7

Неизбежно

Обратно на земята,
но дали
ще можем да забравим
безумния копнеж от снощи.
Обичам те. А ти?
Защо най-после не докоснеш
с поглед, с мисъл
чувствата ми...
Защо най-после не признаеш,
а лъжеш себе си...
Бъди до мен напук на всичко,
за да търсим заедно мечтите си.
О, любовта, тя ни дава смисълът.
Не ме отпращай...
Обичай ме...
Както снощи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© антония Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радо, заинтригува ме!!!Кажи ми твоята гледна точка за писането.Все пак аз едва ли съм критерий за това кога човек може да пише.Моите писания са аматьорски!
  • Радо, викай ми както искаш. Ако искаш Джон, Джонатан, Ванка, Иван, Suffer, Simba - на всичките отговарям .
  • Радвам се че ти харесва,защото е изживяно.Все повече се убеждавам че човек може да пише само, когато е нещастен.
  • Много добро попадение!
    Поздравления!
    ПП Не зная кой слага тези ниски оценки, но според мен това стихче заслужава най визоката оценка - 6.
  • Благодаря ви!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...