28 дек. 2008 г., 17:29

Неизбежно

1.2K 0 23

В теб диша огън! С устни го долавям.

Под пръстите ти блика топлина.

И цялата във тебе се разтварям.

Превръщам се във истинска жена.

А ти си слаб. И силен. Ти си земен...

Смутен. От неочакваната страст.

Ела до мен. Вдигни очи. Зелени.

Лекарството за болка зная аз.

Когато неизбежното връхлита,

когато се пробуди любовта,

когато отдадеш се и не питаш,

тогава... О, тогава!...

                                  Но сега?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бианка Габровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...