В теб диша огън! С устни го долавям.
Под пръстите ти блика топлина.
И цялата във тебе се разтварям.
Превръщам се във истинска жена.
А ти си слаб. И силен. Ти си земен...
Смутен. От неочакваната страст.
Ела до мен. Вдигни очи. Зелени.
Лекарството за болка зная аз.
Когато неизбежното връхлита,
когато се пробуди любовта,
когато отдадеш се и не питаш,
тогава... О, тогава!...
Но сега?...
© Бианка Габровска Всички права запазени