28.12.2008 г., 17:29

Неизбежно

1.2K 0 23

В теб диша огън! С устни го долавям.

Под пръстите ти блика топлина.

И цялата във тебе се разтварям.

Превръщам се във истинска жена.

А ти си слаб. И силен. Ти си земен...

Смутен. От неочакваната страст.

Ела до мен. Вдигни очи. Зелени.

Лекарството за болка зная аз.

Когато неизбежното връхлита,

когато се пробуди любовта,

когато отдадеш се и не питаш,

тогава... О, тогава!...

                                  Но сега?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...