2 дек. 2022 г., 10:45

Неизбежно 

  Поэзия
350 1 0

Мълчи момчето

и е гневно.

Надолу гледа

и слабее.

Стои самичко

и е мрачно.

Вече се не смее

и смешни вицове не казва.

Прави сандвичи

и бяга в свойта стая.

Заключва си вратата

и мрази всеки,

намесил се във времето,

отредено му да се превърне в мъж.

 

© Вяра Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??