Мълчи момчето
и е гневно.
Надолу гледа
и слабее.
Стои самичко
и е мрачно.
Вече се не смее
и смешни вицове не казва.
Прави сандвичи
и бяга в свойта стая.
Заключва си вратата
и мрази всеки,
намесил се във времето,
отредено му да се превърне в мъж.
© Вяра Николова Всички права запазени