2.12.2022 г., 10:45 ч.

Неизбежно 

  Поезия
302 1 0

Мълчи момчето

и е гневно.

Надолу гледа

и слабее.

Стои самичко

и е мрачно.

Вече се не смее

и смешни вицове не казва.

Прави сандвичи

и бяга в свойта стая.

Заключва си вратата

и мрази всеки,

намесил се във времето,

отредено му да се превърне в мъж.

 

© Вяра Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??