2 dic 2022, 10:45

Неизбежно 

  Poesía
351 1 0

Мълчи момчето

и е гневно.

Надолу гледа

и слабее.

Стои самичко

и е мрачно.

Вече се не смее

и смешни вицове не казва.

Прави сандвичи

и бяга в свойта стая.

Заключва си вратата

и мрази всеки,

намесил се във времето,

отредено му да се превърне в мъж.

 

© Вяра Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??