Неизбежността
Мислиш със клише на младостта.
Ала аз, отдавна уморена
от геройски битки, вече спя
на дланта на моя Бог-вселена.
Моите деца ще дават плод;
мойте внуци ще предат космична
мрежа с други същества.
В мен остана запас от обичане;
само него мога да ти дам.
Не ревнувай. Нямам сетивата
да се гърча. Като дар,
времето изяде без остатък,
с неизбежността на бяла смърт,
оптимизма, тежко безразсден.
Да приемем! (Свойто помъдряване,
оглупяване или присъда.)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
