drajeva (Анелия Дражева)
2 7
22 нояб. 2010 г., 15:30

Неизброими са нещата в сърцето 

  Поэзия » Любовная
1450 0 7

Неизброими са нещата в сърцето

 

 

От прашинка любовта ни сътвори,

от въздишка тихо промълвена,

от едва отронена целувка,

повярвах в съдбата нежна.

 

Ръка с трепет пак протягам

към образа ти - още ми е мил,

към спомена ти - тъй неизличим

и свита цялата треперя - не, не бягам.

 

В очите ти се взирам,

надежда - в тях да прочета,

ти погледа си свеждаш - не разбирам,

гневя ти се, но пак мълча.

 

Думите са малко, все не стигат,

неизброими удари, нашепва ми сърцето,

препятствия, предателства изригват

с докосването твое толкова грешно.

 

Виновна съм сега, виновни с теб сме двама,

сляпа бях да те последвам,

сгреши и ти - послужи си с измама…

 обичта си със сълзи неизброими ще погребвам.

© Анелия Дражева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви за хубавите отзиви
  • Добре дошла!
    С хубав стих започваш!
  • Хубав стих!
  • Много красиво!
  • Добре дошла...
    ...всичко е неизброимо...
  • Благодаря за приветстването
    Истина е, че когато го писах, сякаш една частичка от мен си отиде заедно с обичта ми към човека на когото е посветено. Не винаги любовта завършва както в приказките...колкото и да ми се иска.
  • по принцип човешките познавателни възможности са неограничени...или казано по-ясно стигат до Бога...обичаме със сърце,познаваме със сърце, от там следва,че ако тръгваме нещо да погребваме...то това ще сме самите нас си...така го разбрах аз...не ми обръщай внимание...Добре дошла
Предложения
: ??:??