Неизброими са нещата в сърцето
Неизброими са нещата в сърцето
От прашинка любовта ни сътвори,
от въздишка тихо промълвена,
от едва отронена целувка,
повярвах в съдбата нежна.
Ръка с трепет пак протягам
към образа ти - още ми е мил,
към спомена ти - тъй неизличим
и свита цялата треперя - не, не бягам.
В очите ти се взирам,
надежда - в тях да прочета,
ти погледа си свеждаш - не разбирам,
гневя ти се, но пак мълча.
Думите са малко, все не стигат,
неизброими удари, нашепва ми сърцето,
препятствия, предателства изригват
с докосването твое толкова грешно.
Виновна съм сега, виновни с теб сме двама,
сляпа бях да те последвам,
сгреши и ти - послужи си с измама…
обичта си със сълзи неизброими ще погребвам.
© Анелия Дражева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви за хубавите отзиви
-
Добре дошла!
С хубав стих започваш! -
Хубав стих!
-
Много красиво!
-
Добре дошла...
...всичко е неизброимо... -
Благодаря за приветстването
Истина е, че когато го писах, сякаш една частичка от мен си отиде заедно с обичта ми към човека на когото е посветено. Не винаги любовта завършва както в приказките...колкото и да ми се иска. -
по принцип човешките познавателни възможности са неограничени...или казано по-ясно стигат до Бога...обичаме със сърце,познаваме със сърце, от там следва,че ако тръгваме нещо да погребваме...то това ще сме самите нас си...така го разбрах аз...не ми обръщай внимание...
Добре дошла
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
