Неизброими са нещата в сърцето
Неизброими са нещата в сърцето
От прашинка любовта ни сътвори,
от въздишка тихо промълвена,
от едва отронена целувка,
повярвах в съдбата нежна.
Ръка с трепет пак протягам
към образа ти - още ми е мил,
към спомена ти - тъй неизличим
и свита цялата треперя - не, не бягам.
В очите ти се взирам,
надежда - в тях да прочета,
ти погледа си свеждаш - не разбирам,
гневя ти се, но пак мълча.
Думите са малко, все не стигат,
неизброими удари, нашепва ми сърцето,
препятствия, предателства изригват
с докосването твое толкова грешно.
Виновна съм сега, виновни с теб сме двама,
сляпа бях да те последвам,
сгреши и ти - послужи си с измама…
обичта си със сълзи неизброими ще погребвам.
© Анелия Дражева All rights reserved.
