Капка със поглед последвах,

безкраен бе нейния път,

отронена не от облак,

а от нежна лицева плът.

Пусната бавно и грешно,

погрешно и падаше тя,

не искайки да достигне

черната, суха земя.

Лъчи през нея минават,

пречупени в танц дивно-бял.

Как ли би променила

прахта, в плодородна кал?

В сърцето и чисто, солено

отразена видях в тишина,

незнайна, хипотетична,

отнета човешка съдба.

Ела! Капни във дланта ми,

мъничка, чиста сълзице.

Ще разменя за дъха си

смеха на твойте очици.