Неизживяно
761
0
0
Капка със поглед последвах,
безкраен бе нейния път,
отронена не от облак,
а от нежна лицева плът.
Пусната бавно и грешно,
погрешно и падаше тя,
не искайки да достигне
черната, суха земя.
Лъчи през нея минават,
пречупени в танц дивно-бял.
Как ли би променила
прахта, в плодородна кал?
В сърцето и чисто, солено
отразена видях в тишина,
незнайна, хипотетична,
отнета човешка съдба.
Ела! Капни във дланта ми,
мъничка, чиста сълзице.
Ще разменя за дъха си
смеха на твойте очици.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Èдин Гравън Всички права запазени
