12.05.2020 г., 23:18 ч.  

Неизживяно 

  Поезия
608 0 0
Капка със поглед последвах,
безкраен бе нейния път,
отронена не от облак,
а от нежна лицева плът.
Пусната бавно и грешно,
погрешно и падаше тя,
не искайки да достигне
черната, суха земя.
Лъчи през нея минават,
пречупени в танц дивно-бял.
Как ли би променила
прахта, в плодородна кал? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Èдин Гравън Всички права запазени

Предложения
: ??:??