17 янв. 2008 г., 14:13
Неизказано
Неизказано
В мигa, във който те видях,
във теб се влюбих,
кръвта ми буйно закипя,
заспало чувство в мене се пробуди!
И отново всичко има смисъл,
животът е прекрасен, подреден,
във мислите за теб улисан,
не мислех за утрешния ден.
Но той дойде. И пак съм сам
над листите със поглед влажен,
а ти отново си със него, вече знам,
за тебе само той е важен!
Обичам те, но как да ти го кажа,
щом толкова неща застават между нас!
Обичам те, за мене ще остане,
за теб ще съм приятел само аз!
В мигa, във който те видях,
във теб се влюбих,
кръвта ми буйно закипя,
заспало чувство в мене се пробуди!
И отново всичко има смисъл,
животът е прекрасен, подреден,
във мислите за теб улисан,
не мислех за утрешния ден.
Но той дойде. И пак съм сам
над листите със поглед влажен,
а ти отново си със него, вече знам,
за тебе само той е важен!
Обичам те, но как да ти го кажа,
щом толкова неща застават между нас!
Обичам те, за мене ще остане,
за теб ще съм приятел само аз!
© Иван Енев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Много искрен и копнежен стих! Дано и ти бъдеш обичан така!!!!
-
Наистина много ме впечатли!!!Изненадата е голяма.
-
еххх, съдба, но пък от нея какви хубави стихове излизат
поздрав -
...винаги остават неизказани чувства и слова...
обичащ стих. с обич, Иван.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Иначе е много хубаво.
Браво!