17 янв. 2008 г., 14:13

Неизказано

1.4K 0 5
Неизказано

В мигa, във който те видях,
във теб се влюбих,
кръвта ми буйно закипя,
заспало чувство в мене се пробуди!

И отново всичко има смисъл,
животът е прекрасен, подреден,
във мислите за теб улисан,
не мислех за утрешния ден.

Но той дойде. И пак съм сам
над листите със поглед влажен,
а ти отново си със него, вече знам,
за тебе само той е важен!

Обичам те, но как да ти го кажа,
щом толкова неща застават между нас!
Обичам те, за мене ще остане,
за теб ще съм приятел само аз!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Енев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...