17.01.2008 г., 14:13 ч.
Неизказано
Неизказано
В мигa, във който те видях,
във теб се влюбих,
кръвта ми буйно закипя,
заспало чувство в мене се пробуди!
И отново всичко има смисъл,
животът е прекрасен, подреден,
във мислите за теб улисан,
не мислех за утрешния ден.
Но той дойде. И пак съм сам
над листите със поглед влажен,
а ти отново си със него, вече знам,
за тебе само той е важен!
Обичам те, но как да ти го кажа,
щом толкова неща застават между нас!
Обичам те, за мене ще остане,
за теб ще съм приятел само аз!
В мигa, във който те видях,
във теб се влюбих,
кръвта ми буйно закипя,
заспало чувство в мене се пробуди!
И отново всичко има смисъл,
животът е прекрасен, подреден,
във мислите за теб улисан,
не мислех за утрешния ден.
Но той дойде. И пак съм сам
над листите със поглед влажен,
а ти отново си със него, вече знам,
за тебе само той е важен!
Обичам те, но как да ти го кажа,
щом толкова неща застават между нас!
Обичам те, за мене ще остане,
за теб ще съм приятел само аз!
© Иван Енев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много искрен и копнежен стих! Дано и ти бъдеш обичан така!!!!
-
Наистина много ме впечатли!!!Изненадата е голяма.
-
еххх, съдба, но пък от нея какви хубави стихове излизат
поздрав -
...винаги остават неизказани чувства и слова...
обичащ стих. с обич, Иван.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Иначе е много хубаво.
Браво!