17.01.2008 г., 14:13

Неизказано

1.4K 0 5
Неизказано

В мигa, във който те видях,
във теб се влюбих,
кръвта ми буйно закипя,
заспало чувство в мене се пробуди!

И отново всичко има смисъл,
животът е прекрасен, подреден,
във мислите за теб улисан,
не мислех за утрешния ден.

Но той дойде. И пак съм сам
над листите със поглед влажен,
а ти отново си със него, вече знам,
за тебе само той е важен!

Обичам те, но как да ти го кажа,
щом толкова неща застават между нас!
Обичам те, за мене ще остане,
за теб ще съм приятел само аз!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Енев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...