17.01.2008 г., 14:13

Неизказано

1.4K 0 5
Неизказано

В мигa, във който те видях,
във теб се влюбих,
кръвта ми буйно закипя,
заспало чувство в мене се пробуди!

И отново всичко има смисъл,
животът е прекрасен, подреден,
във мислите за теб улисан,
не мислех за утрешния ден.

Но той дойде. И пак съм сам
над листите със поглед влажен,
а ти отново си със него, вече знам,
за тебе само той е важен!

Обичам те, но как да ти го кажа,
щом толкова неща застават между нас!
Обичам те, за мене ще остане,
за теб ще съм приятел само аз!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Енев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...