Отново мисля си за теб,
чудя се добре ли си и как преживяваш дните си.
Приятно е, че образа ти изниква в съзнанието ми,
защото знам – и ти в този миг мислиш за мен.
Има болка в сърцето ми, въпреки това.
Печал, сълзи, дъжд, гръмотевици, писма,
гарванови пера, любов, несподелени копнежи.
Това е в душата ми –
драматична синева в мелодия от Ноктюрно при здрачаване.
И спокойствието…Тази тишина.
Ти оставаш с мен в картината на строгостта,
усърдието и тихата страст, с които живееш живота си.
Мисълта, че не знаеш за чувствата ми ме радва,
защото само така мога да те обичам непокварено.
А не по човешки.
© Рени Щерева Все права защищены