Неизказано признание

Отново мисля си за теб,

чудя се добре ли си и как преживяваш дните си.

Приятно е, че образа ти изниква в съзнанието ми,

защото знам – и ти в този миг мислиш за мен.

Има болка в сърцето ми, въпреки това.

Печал, сълзи, дъжд, гръмотевици, писма,

гарванови пера, любов, несподелени копнежи.

Това е в душата ми –

 драматична синева в мелодия от Ноктюрно при здрачаване.

И спокойствието…Тази тишина.

Ти оставаш с мен в картината на строгостта,

усърдието и тихата страст, с които живееш живота си.

Мисълта, че не знаеш за чувствата ми ме радва,

защото само така мога да те обичам непокварено.

А не по човешки.