May 5, 2017, 10:47 PM

Неизказано признание

1K 2 0

 

Отново мисля си за теб,

чудя се добре ли си и как преживяваш дните си.

Приятно е, че образа ти изниква в съзнанието ми,

защото знам – и ти в този миг мислиш за мен.

 

Има болка в сърцето ми, въпреки това.

Печал, сълзи, дъжд, гръмотевици, писма,

гарванови пера, любов, несподелени копнежи.

Това е в душата ми –

 драматична синева в мелодия от Ноктюрно при здрачаване.

 

И спокойствието…Тази тишина.

Ти оставаш с мен в картината на строгостта,

усърдието и тихата страст, с които живееш живота си.

Мисълта, че не знаеш за чувствата ми ме радва,

защото само така мога да те обичам непокварено.

А не по човешки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рени Щерева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....