Неизменна
Есенна, с коси от тънка свила,
пролетна, разцъфнала във стих,
късно ли след мен си се родила,
аз ли, закъснял, се появих?
Не признава любовта години!
Избуява като житен клас
и бушува в райските градини,
и над нея няма никой власт.
А сезоните ще се повтарят
и дърветата ще раждат плод.
Неизменна само ти оставаш,
закъсняла... и без край... любов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
