Неизменна
Есенна, с коси от тънка свила,
пролетна, разцъфнала във стих,
късно ли след мен си се родила,
аз ли, закъснял, се появих?
Не признава любовта години!
Избуява като житен клас
и бушува в райските градини,
и над нея няма никой власт.
А сезоните ще се повтарят
и дърветата ще раждат плод.
Неизменна само ти оставаш,
закъсняла... и без край... любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
