rudin (Иван Христов)
858 1444
6.10.2010 г., 13:42 ч.

Неизменна 

  Поезия » Любовна
604 0 7

 

Есенна, с коси от тънка свила,

пролетна, разцъфнала във стих,

късно ли след мен си се родила,

аз ли, закъснял, се появих?

 

 

Не признава любовта години!

Избуява като житен клас

и бушува в райските градини,

и над нея няма никой власт.

 

 

А сезоните ще се повтарят

и дърветата ще раждат плод.

Неизменна само ти оставаш,

закъсняла... и без край... любов.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??